45 години тремолото на мандолините омайва Сандански
А аз прилепям свойта мандолина…
В ръцете ми тя плаче с тъничък глас…
С горест изпълва селската градина...
А с нея като че ли, като че ли рева аз!...
Христо Славов
Звуците на тангото стартират като въздишка и порастват като вълна – първо сладки, а след това тревожни. Зад инструментите са има-няма 10 души, а звукът те гълтам, опустошава, стомахът се свива и дъхът излиза на преселуки, в ритъма на Por una Cabeza. Секунди за отмора и по струнитe потича главната тематика на " Игра на тронове ". А след това е време за Петко Стайнов и малко българска " Ръченица ".
Вторник е, ден за подготовки и ядрото на китаро-мандолинния оркестър на Сандански е на линия макар отпуските. Години наред в два дни от седмицата самодейните музиканти оставят зад вратата на читалището стрес и грижи и отварят нотните листове. Залата пък и цялото читалище греят в светли тонове и красиви картини по стените – " сами участвахме в ремонта ".
Читалището въобще не може да се оплаче от липса на интерес – залите за другите действия постоянно не стигат, само че огромната зала на първия етаж във вторник и събота е за мандолинния оркестър. Създаден през 1976 година от Стефан Борилов – име, известно на всички в югозападния град, оркестърът тази година се готви да означи 45 години с обилен концерт в Културния дом на града.
" Мандолина, мандола, мандола чело, китара, контрабас, берде, пиколо c и пиколо f ", повежда в чудния свят на мандолинния оркестър Василка Манолева, началник на оркестъра от 2009 година Васка е в оркестъра от III клас – към този момент има-няма 35 години подред, в оркестъра са и брат ѝ Тодор, и снаха ѝ Любка. От години съумяват да спасят време за музиката и останалите оркестранти.
Тук са свирили и свирят хора с какви ли не специалности – строителни бизнесмени, търговци, някогашният основен проектант на града Васка Терзиева и някогашният началник на БНР Андон Балтаков. " Ядрото сме дългогодишни оркестранти, само че за обособени концерти идват и хора от други градове. Идват на съботните подготовки, тъй като творбите се не помнят, а техниката се губи ", споделя Манолева.
Векове наред мандолините – наследници на лютнята, са огласяли тържествата на елементарните хора, преди да влязат в творбите на класиката, а след това и в модерната музика, само че това въобще не значи, че на тях се свири елементарно.
" Изисква много време, с цел да получиш чувството, че в действителност свириш. Големият проблем е тремолото. Перото се хваща по избран метод, стартира се постепенно, а след това все по-бързо и все по-бързо. А краката отмерват по напълно друг метод такта ", споделя Таня Велкова, дълготраен член на оркестъра и началник на новата школа по мандолина в читалището.
Опознаеш ли мандолината, научиш ли тремолото и разчитането на ноти, местенето на мандола или пиколо – дребна мандолина, е елементарно. " Едно и също е да свириш на мандолината, мандолата и пиколите. Начинът на свирене е идентичен, друга е размера на инструментите и дистанцията сред прагчетата. Хората с по-големи ръце ги слагаме на по-големия инструмент, тези с дребни – на пиколото ", изяснява Василка Манолева.
В момента оркестърът страда доста, че няма реализатори за дребните мандолини, за пиколото. " Танчето приготвя нови деца, към този момент ги вкарахме в оркестъра да привикват, само че първо би трябвало да минат през мандолината. Но като цяло ползата към музикалните принадлежности при децата понижа ", изяснява Васка.
И с прииждащите оркестърът мъчно надвишава 25 души. Васка си спомня времената, когато зад стативите са заставали 35 души. Разликата в звука е огромна. " Имахме 6 първи, 6 втори, 3 трети мандолини, три пиколи c, три пиколи f. Мандолите бяха 4 – две първа и две втора, китарите – 6, два контрабаса, берде, акордеон, мандола чело ", споделя ръководителката на оркестъра.
В първите години оркестърът е натрупал опит със съдействието на софийски диригент и оркестър. " Идваха да ни образоват на зимни лагери на Туричка църква – в Пирин ", споделя Манолева.
Оркестрантите са имали и доста сложни времена – поради раздор в връзките с читалището и безпаричие, само че те са загърбени. " Сега работим доста добре с читалището и съумяваме да поддържаме инструментите. Ходихме предишния октомври до Румъния и за 2000 лева купихме 8 мандолини и 2 мандоли. Наскоро купихме и 4 китари. Но си мечтаем да можем да купим малко по-скъпи принадлежности най-малко за главното ядро на оркестъра - споделя Васка. - Има голяма разлика в звука – по един метод звучи мандолина за 200 лева, по различен – инструмент, юридически от лютиер. "
Манолева има предпочитание и за нашарване на репертоара. " Имаме си наши творби, получаваме от време на време и от сътрудници – да вземем за пример аранжимента на " Игра на тонове " е от един сътрудник от Македония. Ние няма по какъв начин да се оправим сами с такава задача – никой не е с музикално обучение, самодейци сме, това ни е заниманието ", споделя ръководителят на оркестъра.
И без скъпи принадлежности оркестърът е съумял да надсвири главната си конкуренция на фестивала в Хърватия през 2018 година " На фестивала имаше доста мощен оркестър – оркестърът на Сплит, най-малко 5 души в него свиреха на мандолини по 5000 евро, само че ги надсвирихме, напряко ги разбихме ", удовлетворена е Васка.
Оркестърът годишно събира овациите и на фестивала в Пазарджик, през 2015 година е свирил и в Истанбул по покана на българското консулство в Турция, а в последно време получава доста предложения за събития в региона към Сандански.Заради епидемията от коронавирус събитията са малко по-нарядко, само че пък идва 45-ата годишнина на оркестъра.
" Всяка година каним останалите сътрудници – мандолинните оркестри в България не са доста, да изсвирят по нещо, вършим и дружно по няколко творби. Но тази година концертът ще е единствено с локално присъединяване. Първата част ще е с типичен творби, неща, които обичаме да свирим– Шостакович, Петко Стайнов, испанска класика. А втората ще е по-разчупена с по-комерсиална музика като " Игра на тронове " и тангото от " Усещане за жена ". Поканили сме духовия оркестър, танцовата групировка " Жасмин ", ще пее и Симеон Дивчев от църковния хор ", споделя Василка Манолева.
Датата е 25 септември, като към този момент ограниченията срещу вируса не анулират мероприятието – залата може да се употребява на половина. За годишнината в града си идват остарели оркестранти. Ще има прекрасен празник – и за тях, и за града. А мандолините този път няма да плачат, а ще пеят.
В ръцете ми тя плаче с тъничък глас…
С горест изпълва селската градина...
А с нея като че ли, като че ли рева аз!...
Христо Славов
Звуците на тангото стартират като въздишка и порастват като вълна – първо сладки, а след това тревожни. Зад инструментите са има-няма 10 души, а звукът те гълтам, опустошава, стомахът се свива и дъхът излиза на преселуки, в ритъма на Por una Cabeza. Секунди за отмора и по струнитe потича главната тематика на " Игра на тронове ". А след това е време за Петко Стайнов и малко българска " Ръченица ".
Вторник е, ден за подготовки и ядрото на китаро-мандолинния оркестър на Сандански е на линия макар отпуските. Години наред в два дни от седмицата самодейните музиканти оставят зад вратата на читалището стрес и грижи и отварят нотните листове. Залата пък и цялото читалище греят в светли тонове и красиви картини по стените – " сами участвахме в ремонта ".
Читалището въобще не може да се оплаче от липса на интерес – залите за другите действия постоянно не стигат, само че огромната зала на първия етаж във вторник и събота е за мандолинния оркестър. Създаден през 1976 година от Стефан Борилов – име, известно на всички в югозападния град, оркестърът тази година се готви да означи 45 години с обилен концерт в Културния дом на града.
" Мандолина, мандола, мандола чело, китара, контрабас, берде, пиколо c и пиколо f ", повежда в чудния свят на мандолинния оркестър Василка Манолева, началник на оркестъра от 2009 година Васка е в оркестъра от III клас – към този момент има-няма 35 години подред, в оркестъра са и брат ѝ Тодор, и снаха ѝ Любка. От години съумяват да спасят време за музиката и останалите оркестранти.
Тук са свирили и свирят хора с какви ли не специалности – строителни бизнесмени, търговци, някогашният основен проектант на града Васка Терзиева и някогашният началник на БНР Андон Балтаков. " Ядрото сме дългогодишни оркестранти, само че за обособени концерти идват и хора от други градове. Идват на съботните подготовки, тъй като творбите се не помнят, а техниката се губи ", споделя Манолева.
Векове наред мандолините – наследници на лютнята, са огласяли тържествата на елементарните хора, преди да влязат в творбите на класиката, а след това и в модерната музика, само че това въобще не значи, че на тях се свири елементарно.
" Изисква много време, с цел да получиш чувството, че в действителност свириш. Големият проблем е тремолото. Перото се хваща по избран метод, стартира се постепенно, а след това все по-бързо и все по-бързо. А краката отмерват по напълно друг метод такта ", споделя Таня Велкова, дълготраен член на оркестъра и началник на новата школа по мандолина в читалището.
Опознаеш ли мандолината, научиш ли тремолото и разчитането на ноти, местенето на мандола или пиколо – дребна мандолина, е елементарно. " Едно и също е да свириш на мандолината, мандолата и пиколите. Начинът на свирене е идентичен, друга е размера на инструментите и дистанцията сред прагчетата. Хората с по-големи ръце ги слагаме на по-големия инструмент, тези с дребни – на пиколото ", изяснява Василка Манолева.
В момента оркестърът страда доста, че няма реализатори за дребните мандолини, за пиколото. " Танчето приготвя нови деца, към този момент ги вкарахме в оркестъра да привикват, само че първо би трябвало да минат през мандолината. Но като цяло ползата към музикалните принадлежности при децата понижа ", изяснява Васка.
И с прииждащите оркестърът мъчно надвишава 25 души. Васка си спомня времената, когато зад стативите са заставали 35 души. Разликата в звука е огромна. " Имахме 6 първи, 6 втори, 3 трети мандолини, три пиколи c, три пиколи f. Мандолите бяха 4 – две първа и две втора, китарите – 6, два контрабаса, берде, акордеон, мандола чело ", споделя ръководителката на оркестъра.
В първите години оркестърът е натрупал опит със съдействието на софийски диригент и оркестър. " Идваха да ни образоват на зимни лагери на Туричка църква – в Пирин ", споделя Манолева.
Оркестрантите са имали и доста сложни времена – поради раздор в връзките с читалището и безпаричие, само че те са загърбени. " Сега работим доста добре с читалището и съумяваме да поддържаме инструментите. Ходихме предишния октомври до Румъния и за 2000 лева купихме 8 мандолини и 2 мандоли. Наскоро купихме и 4 китари. Но си мечтаем да можем да купим малко по-скъпи принадлежности най-малко за главното ядро на оркестъра - споделя Васка. - Има голяма разлика в звука – по един метод звучи мандолина за 200 лева, по различен – инструмент, юридически от лютиер. "
Манолева има предпочитание и за нашарване на репертоара. " Имаме си наши творби, получаваме от време на време и от сътрудници – да вземем за пример аранжимента на " Игра на тонове " е от един сътрудник от Македония. Ние няма по какъв начин да се оправим сами с такава задача – никой не е с музикално обучение, самодейци сме, това ни е заниманието ", споделя ръководителят на оркестъра.
И без скъпи принадлежности оркестърът е съумял да надсвири главната си конкуренция на фестивала в Хърватия през 2018 година " На фестивала имаше доста мощен оркестър – оркестърът на Сплит, най-малко 5 души в него свиреха на мандолини по 5000 евро, само че ги надсвирихме, напряко ги разбихме ", удовлетворена е Васка.
Оркестърът годишно събира овациите и на фестивала в Пазарджик, през 2015 година е свирил и в Истанбул по покана на българското консулство в Турция, а в последно време получава доста предложения за събития в региона към Сандански.Заради епидемията от коронавирус събитията са малко по-нарядко, само че пък идва 45-ата годишнина на оркестъра.
" Всяка година каним останалите сътрудници – мандолинните оркестри в България не са доста, да изсвирят по нещо, вършим и дружно по няколко творби. Но тази година концертът ще е единствено с локално присъединяване. Първата част ще е с типичен творби, неща, които обичаме да свирим– Шостакович, Петко Стайнов, испанска класика. А втората ще е по-разчупена с по-комерсиална музика като " Игра на тронове " и тангото от " Усещане за жена ". Поканили сме духовия оркестър, танцовата групировка " Жасмин ", ще пее и Симеон Дивчев от църковния хор ", споделя Василка Манолева.
Датата е 25 септември, като към този момент ограниченията срещу вируса не анулират мероприятието – залата може да се употребява на половина. За годишнината в града си идват остарели оркестранти. Ще има прекрасен празник – и за тях, и за града. А мандолините този път няма да плачат, а ще пеят.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ